„Спасете природата, за да спасите бъдещето“ е проект съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за Трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014 – 2020 г., по който партньори са Земеделска камара – Мерич и Сдружение КРИБ Хасково. 
Основната цел на проекта е опазването на почвите в трансграничните региони на България и Турция. Почвата, като компонент на околната среда, е незаменим, ограничен и практически невъзстановим природен ресурс. От изключителна важност е да я съхраним за идните поколения, защото тя е ключова за продоволствената сигурност на населението.
Функциите на почвата са от изключителна важност за природата и човечеството и нарушаването им оказва глобално влияние. Основното ѝ предназначение е да осигурява условия за развитие на земеделски култури, а нейното плодородие е в основата на селскостопанското производство.
В 21 век, при наличието на непрестанен технологичен прогрес и нарастващото население, е налице криза на природните ресурси като полезните изкопаеми, горивата и почвата. Намаляването на почвените ресурси обикновено е резултат от интензивната им експлоатация. Почвата е подложена на различни форми на увреждане, като най-често срещаните са химическото замърсяване с тежки метали, различни форми на деградационни процеси като ерозия, подкиселяване и осоляване. Тя изисква защитата от вредни въздействия, унищожаване и устойчивото й използване. Това е и целта на проучването, залегнало в основата на проекта – да се информира обществеността за последствията от небрежното отношение към почвите и с възможностите за тяхното предотвратяване.
Ние не притежаваме земята. Тя е дар от природата. Наследили сме от нашите деди и сме длъжни да я предадем на следващите поколения. Именно поради тази причина, състоянието на почвените ресурси и почвите в трансграничния регион на България – Турция – област Хасково са обект на настоящото проучване по проект „Спасете природата, за да спасите бъдещето“. За да се реализира то са взети почвени проби от  различни землища. Извършени са почвени анализи с помощта на  електронната мобилна лаборатория за анализ на почвата. Оборудването е закупено по проекта и предоставя точни и навременни резултати за петнадесет почвени фактора, включително наличието на макронутриенти и критични микронутриенти. Тя дава възможност да се определят нуждите от хранителни елементи на почвите в област Хасково, да спомогне правилното торене и постигането на оптимални добиви.
 С помощта на оборудваната лаборатория са извършени цялостни агрохимични анализи на почвените проби, които включват:
определяне на реакцията на почвата;
специфичната електропроводимост;
минерален азот;
усвоим калий, фосфор, калций, магнезий, органично вещество (хумус) и микроелементи.  За да се постигне желаният резултат от проекта, а именно опазването на почвените ресурси, е предвидено обучение за земеделски стопани, представители на властите, фермерите, бизнеса, гражданското общество, които да се запознаят с основата на екологията и устойчивото развитие на земеделието, да се изясни и екологичната ситуация в региона. То включва теми като: „Атмосфера - качество на въздуха, източници на атмосферно замърсяване и последиците от замърсяването, борба със замърсяването“; „Вода - използване на водата и нуждите, проблеми със замърсяването на водата, перспективи за околната среда, пречистване на водата и третиране на опасни отпадъци“; „Управление на твърдите отпадъци и замърсяване на почвата - управление и третиране на отпадъците, характеристики на почвата и защитни мерки срещу замърсяване на почвата“. Устойчивото земеделие и третирането на отпадъците са основни теми, които подлежат на обсъждане, тъй като целта е да задоволят потребностите на обществото от храни и текстил в настоящето, без да се компрометира способността на бъдещите поколения да посрещат собствените си нужди.
Практикуващите устойчиво земеделие се стремят да интегрират три основни цели в своята работа: здравословна среда, икономическа рентабилност и социална и икономическа справедливост. Има много практики, използвани от хората, работещи в устойчивото земеделие и хранително-вкусовата промишленост. Производителите могат да използват методи за насърчаване на здравето на почвата, минимизиране на използването на вода и по-ниски нива на замърсяване във фермата. Форумът има за цел и да проведе практическо обучение за експлоатация на оборудването, за измерване качеството на почвата от мобилна електронна лаборатория.
Като водещ партньор по проекта, Земеделска камара – Мерич, Одрин реализират изграждането на Център за рециклиране на пластмасови кутии, които са основен замърсител. Тъй като в района на Мерич има 90 000 дка земи, върху които се отглежда ориз, 25 000 дка - други селскостопански продукти, кутиите от използваните от земеделските стопани торове и препарати, биват изхвърлени в околната среда. В тях обаче има остатъчно количество химикали. При попадането им в природата, те изтичат и химичните отпадъци спомагат за замърсяването на земята. С изграждането на Център за рециклиране на пластмасови кутии и лаборатория се очаква проблемът да бъде решен.
В трансграничните региони на България и Турция – в Мерич, Одрин също предстои да се проведе и проучване на състоянието на почвените ресурси и почвите, както и обучение за фермери от региона.